Гледаше дългите му фини пръсти и го слушаше с широко отворени очи. 
           "Трябва да имаш нагласата, че кучетата са дресирани с точно тази цел", говореше той. "Те се подбират от специални породи, най-често питбули, следва къртовски труд и за треньорите, и за животните. В един момент кучетата се стремят така настървено към бой помежду си, че се налага да ги изолират. Ако трябва да го кажа накратко, те се раждат за да се обучат и после да умрат в бой. Някои загиват още при първата среща, а други минават през няколко битки. Победата е най-хубавият миг в живота им. Тези кучета отсреща също разбират от слава и от зрителски възторг. Няма по-голяма награда за едно победило куче от прегръдката на стопанина му след победа" - той запали цигара и продължи - "Гледай на боя по този начин и ще разбереш какво удоволствие намират в него останалите присъстващи.Тук идват хора с различни цели. Някои припадат, а други си тръгват с нагласата сами да започнат битката на живота си...Има хора, които залагат един срещу друг и през цялото време си представят, че те самите са на арената."
              Тя отмести само за миг поглед. Един мъж от лявата й страна махаше с нещо като флаг, което означаваше, че арената е готова и боят скоро ще започне. 
              "Ето ги", той посочи двама мъже с еднакви униформи, които водеха две кучета след себе си. "Не са питбули", тя усещаше как напрежението се надига в нея. "Днес не са", отвърна той много спокойно, "днес са две други породи. Предпочетох да са други породи, питбулите са много жестоки. Е, изпълних си обещанието". Той се отдалечи , а тя тръгна след мъж и жена в напреднала възраст. Със сигурност и двамата бяха пенсионери. Изчака ги да седнат и се нареди до тях. Арената представляваше кръгло пространство, около което бяха наредени десетки пейки с облегалки. Беше нещо като малък стадион, но много набързо и примитивно направен. От лявата й страна младо момиче с разноцвени кичури по косата развяваше плакат с надпис "Победа за Зоро". Със сигурност Зоро се казваше едното от кучетата. Възрастната госпожа въздъхна и тя видя, че по лицето й има огромно напрежение. Нямаше никакво предположиние за причината, която бе довела двамата пенсионери тук, но със сигурност не изпитваха удоволствие от това.
                Какво преследвам като се подлагам на този ужас, помисли и почти се надигна от мястото си. Беше казала в спор с приятели, че ще издържи на едно такова зрелище и сега изпълняваше заканата си. В това време противникът на Зоро се загледа в нейната посока и тя отново седна. Приличаше на Алекс, на нейната Алекс, която загина при една катастрофа .
                "Как се казва противникът на Зоро", обърна се към момичето до себе си. "Сленг. Но неговите привърженици са от другата страна" беше отговорът. Откъм центъра се чу сигнал, нямаше време да се мести от другата страна. Двамата треньори, облечени в съвсем нови костюми, си стиснаха ръцете и се отдалечиха. Видя как Сленг поиска да тръгне след своя треньор, но реферът го върна в средата на арената. Кучето изправи тяло и зае бойна поза. От този момент нататък от арената щеше да си тръгне само едното куче. Успех Сленг, изрече полугласно.
                 Реферският сигнал отекна сред пълна тишина. Двете животни бясно се втурнаха едно към друго. Първата им среща приключи със силно ръмжене. Главите им се срещнаха и после като по сигнал отскочиха назад. Последва ново втурване напред и Бояна разбра, че това ще продължи дотогава, докато едното животно успее да захапе някаква част от другото. "Боже, защо трябва да присъствам на това" шепнеше жената до нея...
                  "Може ли времето да свърши и те да спрат да се бият", обърна се към момичето с плаката. "Не ,бият се докрай", беше отговорът. Дръж се Сленг, изшептя и после изненадващо и за самата себе си се развика заедно с всички. Жената от лявата й страна се стовари почти изведнъж на земята. Скочи да й помогне, но две млади момчета я изправариха. Вдигнаха я и я понесоха настрана. "Какво правите тук", обърна се към възрастния уплашен мъж. "Нищо не разбираш", той гледаше с празен поглед. "Сключихме облог..., но не предполагахме, че ще е толкова жестоко."
                  "Зоро, Зоро" - чуха се гласове зад нея. Върна се на мястото си и видя, че Сленг лежи на земята. Целият му корем беше разпран, но въпреки това се опитваше да се надигне. Стана и се отправи към изхода. Беше убедена, че виковете на привържениците на Зоро ще й подскажат края. Сега могат да направят с мен, каквото си поискат, мислеше, докато се отдалечаваше. Влезе в импровизираното кафе и седна на една масичка до прозореца. 
                  "Браво, справи се"- той застана до нея. Пушеше, а в другата си ръка държеше чаша. Не му отговори, прекара ръка по слепоочията си и за първи път погледна през прозореца. Битката бе приключила и откъм сектора на Зоро ликуваха. Вгледа се и видя как трима мъже от арената влачат тялото на Сленг. Треньорът на Зоро обикаляше и събираше поздравления. "Искаш ли бинокъл", попита мъжът до нея. 
                  -За да не пропусна как събират вътрешностите му ли- каза глухо.
                  -Не, за да проследиш лицата на хората...Ако се вгледаш в лицата на хората, ще разбереш, че той е в един по-добър свят. Не вярваш ли в това?
                  Изпитваше желание да скочи и да започне да раздава ритници, но само поклати глава и в следващия миг се втурна навън. Наведе се и започна да повръща. Когато се изправи, й се струваше, че е минала цяла вечност. Усещаше стомаха си пълен с въглени. 
                 -Какво ще стене със Сленг, попита. 
                 -Ще бъде погребан тържествено. Сленг е трикратен победител и има много приятели. Няколкократно е преживявал това, което Зоро изживява в момента, беше отговорът. А ти май не можеш да понесеш загубата? Предупредих те, че Зоро е с повече шансове.
                  Пое дълбоко дъх и в следващия миг най-после призна истината. Не беше тук заради облога. Бе дошла заради него. Мъжът с дългите фини пръсти, организаторът на това страховито зрелище от месеци пълнеше сънищата й...