Бях в едно село. Почти месец. Там нямах достъп до Интернет. И до Блог.бг. И до други неща нямах достъп. Например до нормална баня. Защото там хората се къпят още в корита. Имат чешми, но водата идва рядко, затова пълнят дървени...

          Една от най-отричаните емоции е. Завистта. Пазим се от нея като от нажежено желязо. Ама се пазим от това да не ни заподозрат в завист, а не от самата нея. "Не завиждам", или "Завиждам ,но благородно" със сигурност ще са най-чес...

          Вървях напосоки през улиците. Беше ми все едно къде минавам и коя е поредната улица. Не отивах никъде. Просто вървях, защото не можех да спра. Казват, че така се държали хората, когато са в шок. Поне някои от хората. На пръв по...

          Бе събрал вече достатъчно рецепти. Мъжът, когото водеше със себе си за да ги описва и който едновременно с това му служеше и за шофьор, твърдеше, че са над двеста. Въпреки това реши да не подминава селото. В това село му бяха к...

          Гледаше дългите му фини пръсти и го слушаше с широко отворени очи. 
           "Трябва да имаш нагласата, че кучетата са дресирани с точно тази цел", говореше той. "Те се подбират от специални породи, най-често питбули, следва к...

          Тя сама казва, че е от жените тип "кучки". Иначе е жената на брат ми. Брат ми е шеф. А тя е шефска жена. Но не е само това. Тя самата е шеф. Красив, млад ,интелигентен шеф с големи сини очи и страхотно тяло.
        Тя е гурото ...

          Срещнах го в един ВУЗ. Бях на един курс там, а той беше сред преподавателите. Сигурно всеки се е сблъсквал с нещо подобно - стоиш си мирно и отегчено и изведнъж по хората около себе си усещаш, че нещо значимо ще се случи. В мом...

          Днес един приятел внезапно се обади и каза, че прави събиране. Попитахме го по какъв повод, а той каза, че е без повод. Не било и по случай Гергьовден. На събирането дойдоха около 10 души и разговорът тръгна относно заниманията...

      Не, не става въпрос на юбилейна среща между съученици или състуденти. А за среща на нас българите. Тук, в България. След десет години, примерно. Защото апатията към всичко, което се случва напоследък в държавата ни, само на пръв по...

    Съседката и хлебарката - продължение
    
    Всъщност няколко дена не се случи нищо. На етажа, и най-вече в душата ми, се възцари спокойствие. Не срещнах нито веднъж съседката от средния апартамент и така се сдобих със страхотната въз...

      СЪСЕДКАТА И ХЛЕБАРКАТА - част първа
      Тя е дребничка, но много жива. На около 85 г. е. Живее сама. Била е партизанка, носила е шмайзер и е влизала в битки. ...Тя е първият човек, с който се запознах в този жилищен блок. Представ...

       "Русо гладно няма!". Това ли казвате? Но не е така. От моя 18-ти етаж съм "гладна" за страшно много неща. В момента е привечер, страшно хубава част от деня. От терасата ми хората изглеждат миниатюрни...Сама си избрах този етаж. Пр...